Кое се е появило първо:
Църквата или Новия Завет?

Джейм Бернстрейн

    Като евреин, обърнал се  към Христос чрез евангелското протестантство, аз естествено исках да опозная по-добре Бога четяйки Писанията-"забранените книги" на на Новия завет. Започнах още когато бях на шестнадесет години. Така стигнах до вярата в Иисус Христос като Син Божий и наш обещан Месия. В ранните години на моето навлизане във християнството, голямата част на времето си посетих в изучаване на Библията. В колежа, си бях придобил джобна версия на цялата Библия и тя ми беше постоянен спътник. Запомнях наизуст любимите откъси от Библията, и често ги цитирах наум в моменти на изкушение или пред  други хора, когато  аз се опитвах да ги убедя да се обърнат към Христос. Библията стана за мен -а и до днес - най-важна книга, публикувана някога. Мога да кажа от сърцето си заедно със св. апостол Павел, " Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело" (2 Tim.3.16).

    Дотук- добре!
    
    Лошото е, че аз имах свое собствено разбиране за смисъла на  писанията. Например, бях толкова ентусиазиран да опозная  Иисус като близък и личен мой приятел, че почувствах- от нищо друго не се нуждая освен от собственото си разбиране за Господ. Така аз подчертавах стихове за Иисус с жълт маркер, но пропусках пасажи, свързани с Бог Отец, или с Църквата, или с кръщението. Гледах на Библията като на небесна инструкция. Не съм си мислел, че се нуждая от църква, която възприемах като добро място за срещи и т.н. Смятах, че сам по себе си мога да стана по-добър християнин. С една дума, сериозно  и буквално възприех принципа Sola Scripturа ("само Писанието")! Логиката на спасението за мен беше ясна: Бог изпраща Своя Син, а след това заедно изпращат Светия Дух, после е даден Новия Завет да разкрие спасението, и най-накрая се е развила Църквата.

    Сякаш бях близо, но не достатъчно.

    Нека избързам да кажа, че Библията разказва за намерениата на Бог и всичко това е така. Проблемът е, че метода, който използвах, е личната ми интерпретация, тълкувания- понякога добри, но в други случаи не е много.

    БОРБАТА ЗА РАЗБИРАНЕ.

    Малко по-късно след преминаването ми в християнството, в потоците на религиозното сектантство, видях как християните се разделят заради един спор, защото изглеждаше, че има толкова много мнения за Второто Пришествие, колкото са и хората обсъждащи този въпрос. Ние всички се обръщахме към Светото писание. "Аз вярвам в Библията. Ако това не е в Библията, аз не го вярвам" - това беше моето бойно клише. Това, което не осъзнавах беше, че всички останали твърдят същото! Това не беше Библията, ами частното нейно тълкуване на онова, което се превръщаше в лично мировъзрение. В момент, в който съзнанието силно подсилва независимостта на мисълта и самочувствието, аз се бях превърнал в един собствен папа! Насоките, които използвах в тълкуване на Писанието, изглеждаха достатъчно прости: когато смисъла на Писанието е ясен, не търсех никакъв друг смисъл. Мислех, че тези, които са лоялни верни и честни в осъществяването на този принцип, ще достигнат християнско единство. За моя изненада, този общ подход "здравия разум" не доведе до увеличаване на яснотата и до християнско единство, а по-скоро до задълбочаване на  дискусията! Онези, които най-твърдо се придържаха към принципа  "само Библията" проявяваха тенденция да се превърнат в най-разединени и агресивни спрямо останалите християни. Може би неволно.

    Накрая осъзнах, че колкото повече се придържаме към Библията като единствен източник на духовен авторитет, толкова повече предизвикваме разединение на религиозна основа. Ние  сме спорили разгорещено по такива прости неща като стиховете, касаещи любовта! В кръга на моите верни приятели на Библията, мога да свидетелствам за мини-експлозия на секти  претендиращи да бъдат "верни на Библията" и всяка една от тях е в конфликт с  гледните точки на останалите. Сериозен конфликт възниква при обсъждането на каквато и да е тема: харизматичните дарове, тълкуване на пророчеството, правилният начин да се покланяме, община, форма на управление в Църквата, ученичество, дисциплина в църквата, морал, отговорност, евангелизъм, социални услуги, отношението на вярата към делата, ролята на жените, икуменизма.. . Списъкът е безкраен.

    На практика, всеки един въпрос можеше да се превърне в причина християните да се разделят в различни посоки. Плодът на този сектантски дух се оказа създаването на буквално хиляди независими църкви и деноминации. Доколкото съзнанието ми ставаше все повече и повече  сектантско, стигнах до извода, че всички църкви са небиблейски. Да бъда член на някоя църква означаваше, че мога поставя под заплаха вярата си. За мен думата "църква" означаваше - "Библията, Бог, и аз". Но колкото по-радикален сектант ставах все повече осъзнавах, че нещо не е наред с подхода ми към християнството. Моят духовен живот не съзряваше. Ясно е, че моята лична вяра в Библията , също и, и начинът по който я възпримах, ме отдалечиха от любовта и общността с братята ми християни, а по този начин се отделях и от Христос. Както св. евангелист Йоан пише: "Който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Йоан. 4:20). Това разделение и враждебност не бяха начина, по който се доближавам до Христа. Но също така знаех, че отговорът не се състои в отричането ми  от вярата или в отхвърляне на Писанията. Нещо трябваше да се промени. Може би това бях аз. Обърнах се към изучаването на историята на Църквата и Новия завет, с надеждата, че нещо ще ми се проясни, че ще се разссе объркването ми. Резултатът надмина всичко, което бих могъл да очаквам.

     БИБЛИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ.

    Моята първоначална позиция беше такава: всичко, което одобряват апостолите, би следвало да одобрявам и аз. Тук се натъкнах на  първото нещо, което ме изненада. Както вече цитирах апостол Павел назовава Писанията като вдъхновени от Бога (2 Тим. 3:16).

    Но аз винаги се приемал, че под "Писанията" имащи се предвид в този стих, се разбира цялата Библия - Стария и Нов Завет. Истината е друга- не е имало "Нов завет", когато това изявление е направено.

    Дори и  Стария завет  все още е бил в процес на разработване, понеже евреите не са имали окончателен списък или канон на книгите на Стария завет до появата на християнството. Като се поразрових още, открих, че ранните християни използвали гръцки превод на Стария завет, наречен Септуагинта. Този превод е бил започнат в Александрия, Египет, през трети век пр.н.е, съдържа разширен канон, който включва много от така наречените "второканонични" (или "апокрифни") книги. Макар да е имало някои първоначални дискусии по тези книги, те в крайна сметка са били включени в християнския канон на Стария завет. В отговор на разпространението на християнството, евреите свиват техните канони и в крайна сметка изключват второканоничните книги, въпреки че те все още ги считат за свещени. Съвременния еврейски канон не е твърдо установен, до трети век [1].

    Интересното е, че тази по-нова версия на еврейския канон на Стария завет, а не канона на ранното християнство, е приета от съвременните протестанти днес. Когато апостолите живеят и пишат, не е имало никакъв Нов Завет и завършен Стар Завет. Концепцията за "Свето Писание" е била доста по-неясна, отколкото съм си представял.

          РАННОХРИСТИЯНСКИ ПИСАНИЯ

    Втората голяма изненада настъпи, когато разбрах, че първото пълно изготвяне на канона на Новия завет, който имаме днес не се появява преди 300 години след смъртта и възкресението на Христос. (Първото пълно включване на отделните книги в общ списък изготвя Атанасий, в Пасхалното си послание от 367 година от н.е.) Представете си само: ако написването на Новия завет е съвпаднало с времето на съставяне на американската конституция, ние бихме дочакали готовия продукт чак през 2076! Четирите Евангелия са написани диапазона от тридесет до шестдесет години след Иисусовата смърт и възкресение. Междувременно, Църквата се позовава на устни "традиция" на свидетелите - както и на разпръснати протоевангелия (като тези, изброени в 1 Тимотей 3:16 и 2 Тимотей 2:11-13) и писмената традиция. До повечето църкви е било достъпно само част от онова, което предстои да се обособи като Новия Завет.

    Доколкото свидетелите на живота на Христос и Неговото учение започнали да намаляват, Апостолите, ръководейки се от Светия Дух, започнали да събират и записват разпръснатата  писмена и устна традиция. Очакването било, че Христос ще се завърне скоро, и изглежда Апостолите не са имали представа, че техните Евангелия и Апостолски писма в крайна сметка ще бъдат събрани в Библията.

    През първите четири века са налице съществени разногласия относно книгите, които трябва да бъдат включени в канона на Писанието. Първият човек в историята, който се опитал да установи канона на Новия завет, е еретикът живял през втори век - Маркион. Той настоявал църквата да отхвърли еврейското наследство и Стария завет изцяло. В канона Маркион включил само едно евангелие, което той сам редактирал, а също и десет от послания на Павел. Жалко, но факт-първият опит да се канонизира състава на Новия Завет бил еретически. Много учени смятат, че отчасти като реакция на това начинание, ранната Църква решава да създаде ясно определен канон на Новия Завет. Разрушаването на Йерусалим през 70 години от нашата ера, разпиляване на еврейско - християнската общност там, както и заплахата от загуба на приемственост в устната традиция вероятно също е допринесла за това. През този период на развитие на канона, както вече бе отбелязано, при повечето църкви са били в употреба само няколко книги (по-късно включена в канона), и евентуално- апостолски писма. Книгите на Библията трябвало да бъде старателно преписвани на ръка, като всичко това изисквало големи разходи на време и усилия. Освен това, поради факта, че повечето хора от онова време са били неграмотни, тези книги са се четали само от привилегированото малцинство. Достъпът на по-голямата част от християните до Светото писание се заключавал в онова, което те са слушали в църквата - Закона и Пророците, Псалмите, а също и някои от Писанията на Апостолите. Преследването на християните от Римската империя и появата на много документи на не-апостолски произход, допълнително  усложняват ситуацията.

    Това беше моята трета изненада. Някак си наивно аз предполагах, че във всеки дом и място е бил осигурен пълния комплект на Стария и Новия Завет, и то, още от самото начало на Църквата! Беше много трудно да си представя зараждането и развитието на Църквата без наличието на Новия Завет. Но все пак това зараждане и развитие несъмнено се е осъществило. Може би това беше моята първа стъпка към представата за църковна цялост и пълнота, състоящи се не само и единствено в значението на Писанията.

Много интересна статия!

Що за въпрос?!? Църквата се появява преди Новия Завет, естествено! Христос основава Църквата 50 дни след Възкресението си! Новия Завет бива писан от светите апостоли в следващите 80 години!

Човече, що не четеш древните Църковни отци, а некви западни изследователи, които нито имат дълбочината, нито широтата на познанията, присъщи на древните Свети отци!!!